Прозорец

28 feb 2008, 20:46

Poesía

642 0 7

Един прозорец свети в тъмнината
и блясва всичко в тая нощ.
И светло става. Сякаш през стъклата
излива се поройно чудна мощ.
Какво ти трябва повеч на земята?
Една мечта, живот един. Прозорец,
през кой весели цъфтят цветята
и кипи във тебе щастие. Догоре.
Какво ти трябва? Никаква позлата
не сияе вечер толкова прекрасно -
във прозорците се крие красотата,
защото ни показват ясно -
как живее този свят огромен!
През прозорците се вижда всичко.
Сърцето в теб, когато е бездомно,
единствено прозореца обича...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2008-03-01T14:17:41+02:00

Обичам да се разхождам вечер и да "надничам" в прозорците на хората и да си представям живота им,щастието им...особено когато съм сама-така се чувствам по-малко самотна,но ти си го казал мн добре!!!Поздравления!!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-02-29T10:12:53+02:00

Хареса ми!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-29T08:25:46+02:00

Прекрасн стих!
...във прозорците се крие красотата...
с обич, Валери.
^l^ (Нежното Ласо)

2008-02-28T22:22:39+02:00

Ау,при такова заглавие...любовта,която изпитваХ към Далчев ще взема да я съсредоточа към теб:РР
Веч ни гу тача,много гадян кат са падни на олимпиада;(
Довереница (Дочка Василева)

2008-02-28T22:10:32+02:00

"Сърцето в теб, когато е бездомно,
единствено прозореца обича..."
Браво!
lips_of_angels (Ем)

2008-02-28T21:06:40+02:00

Прекрасен стих!поздрав!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-02-28T20:48:18+02:00

Хубав стих, Вальо!
Прегръщам те!