28.02.2008 г., 20:46

Прозорец

765 0 7
Един прозорец свети в тъмнината
и блясва всичко в тая нощ.
И светло става. Сякаш през стъклата
излива се поройно чудна мощ.
Какво ти трябва повеч на земята?
Една мечта, живот един. Прозорец,
през кой весели цъфтят цветята
и кипи във тебе щастие. Догоре.
Какво ти трябва? Никаква позлата
не сияе вечер толкова прекрасно -
във прозорците се крие красотата,
защото ни показват ясно -
как живее този свят огромен!
През прозорците се вижда всичко.
Сърцето в теб, когато е бездомно,
единствено прозореца обича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам да се разхождам вечер и да "надничам" в прозорците на хората и да си представям живота им,щастието им...особено когато съм сама-така се чувствам по-малко самотна,но ти си го казал мн добре!!!Поздравления!!!!
  • Хареса ми!
  • Прекрасн стих!
    ...във прозорците се крие красотата...
    с обич, Валери.
  • Ау,при такова заглавие...любовта,която изпитваХ към Далчев ще взема да я съсредоточа към теб:РР
    Веч ни гу тача,много гадян кат са падни на олимпиада;(
  • "Сърцето в теб, когато е бездомно,
    единствено прозореца обича..."
    Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...