28.02.2008 г., 20:46

Прозорец

766 0 7
Един прозорец свети в тъмнината
и блясва всичко в тая нощ.
И светло става. Сякаш през стъклата
излива се поройно чудна мощ.
Какво ти трябва повеч на земята?
Една мечта, живот един. Прозорец,
през кой весели цъфтят цветята
и кипи във тебе щастие. Догоре.
Какво ти трябва? Никаква позлата
не сияе вечер толкова прекрасно -
във прозорците се крие красотата,
защото ни показват ясно -
как живее този свят огромен!
През прозорците се вижда всичко.
Сърцето в теб, когато е бездомно,
единствено прозореца обича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам да се разхождам вечер и да "надничам" в прозорците на хората и да си представям живота им,щастието им...особено когато съм сама-така се чувствам по-малко самотна,но ти си го казал мн добре!!!Поздравления!!!!
  • Хареса ми!
  • Прекрасн стих!
    ...във прозорците се крие красотата...
    с обич, Валери.
  • Ау,при такова заглавие...любовта,която изпитваХ към Далчев ще взема да я съсредоточа към теб:РР
    Веч ни гу тача,много гадян кат са падни на олимпиада;(
  • "Сърцето в теб, когато е бездомно,
    единствено прозореца обича..."
    Браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...