Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
23 may 2006, 12:41

Прозорецът ми подари усмивка 

  Poesía
761 0 7

 

  • Прозорецът с разперени крила
    ми подари бленувана усмивка.
    Целуна ме небето топло - синьо,
    саксиите ми с неразцъфналите мушката,
    на покривите червените милувки,
    надеждата от моята душа.
    Красиво утро!Казах го на глас,
    едно врабче до мен свенливо кацна,
    отпи от чашата ми със кафе,
    подскокна сякаш е разбрало,
    тайните на моето сърце.
    Не искам да съм тъжна, затова
    душата с  тъжни есенни трели
    превръщам в пролетни камбани!
    На този ден от красоти и светлини,
    тя в бяла обич ще се прероди...

  • Страхувам се за теб.И от тъга
    разкъсвам слънчевата тишина.
    Увисват лъчите на слънцето,
    не стигнали до сърцето,
    забивам нокти в ръцете си
    безсилна закривам лицето си.
    Защо ми е да съм хубава,
    ти няма да видиш, дали съм красива.
    А слънцето ми се усмихва!
  • Сред толкова много цветя,
    жива съм , истинска!
    До късно не мога да заспя
    нещо напира, не спира.
    Всеки ден по малко умирам.
    Всеми ден отново се раждам.
    С горещата лава се сливам,
    в лавината снежна застивам.
    И все се питам: "Къде се намирам?".
    Сред нежни ухания как да заспивам?
    Говориш ми за мечти и за песни.
    И казваш ми: "Аз те обичам!".
    Сред толкова истини и красоти
    за сбъднати нежни копнежи.
    Денят си отива, нека отива.
    А аз съм отнова щастлива!


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??