Прозорецът ми подари усмивка
- Прозорецът с разперени крила
ми подари бленувана усмивка.
Целуна ме небето топло - синьо,
саксиите ми с неразцъфналите мушката,
на покривите червените милувки,
надеждата от моята душа.
Красиво утро!Казах го на глас,
едно врабче до мен свенливо кацна,
отпи от чашата ми със кафе,
подскокна сякаш е разбрало,
тайните на моето сърце.
Не искам да съм тъжна, затова
душата с тъжни есенни трели
превръщам в пролетни камбани!
На този ден от красоти и светлини,
тя в бяла обич ще се прероди...
Страхувам се за теб.И от тъга
разкъсвам слънчевата тишина.
Увисват лъчите на слънцето,
не стигнали до сърцето,
забивам нокти в ръцете си
безсилна закривам лицето си.
Защо ми е да съм хубава,
ти няма да видиш, дали съм красива.
А слънцето ми се усмихва!- Сред толкова много цветя,
жива съм , истинска!
До късно не мога да заспя
нещо напира, не спира.
Всеки ден по малко умирам.
Всеми ден отново се раждам.
С горещата лава се сливам,
в лавината снежна застивам.
И все се питам: "Къде се намирам?".
Сред нежни ухания как да заспивам?
Говориш ми за мечти и за песни.
И казваш ми: "Аз те обичам!".
Сред толкова истини и красоти
за сбъднати нежни копнежи.
Денят си отива, нека отива.
А аз съм отнова щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
