22 nov 2008, 18:07

Прозрачната стая

  Poesía » Otra
1.2K 0 4




Прозрачната стая
Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,елате да чакаме заедно края,и заедно всичко докрай да делим.
Всички живеем в Прозрачната стаяс отворени длани и голи души,но никой за другия нищо не знае -еднакво се лъжем с еднакви лъжи.
     И нищо, че някой ни гледа и пише     отново история с нашата кръв -     в Прозрачната стая тъй леко се диша,     тук никога няма последен и пръв.
Елате - погребали простите думи,ще можем да бъдем каквито решим,когато и колкото трябва - умни,прави - дори и когато грешим.
Елате при нас, и в нашите ранище може и вие да сложите пръст;обречени, луди, зли, изиграни,ще си говорим за вяра и кръст.
      Бог умира, когато влезе      в устата на шутове с алчни очи,      и като шутове нека се плезим,      и нека срещу небето крещим.
... Малко трева, малко рокендрол,кръв по екрана пред мекия стол,широки усмивки, празни лица,надежди за вечност в замрели сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва стихът, като го чета и на мен ми се дописа поезия Рядко се случва, но някой път като чета стихове и на мен ми се пише.. вдъхновяващо и вярно.
  • Страхотно е!По много интересен начин описваш същността на човека и природата му!Винаги сме с маски!Никога не сме искренни..другите са виновни,но не и ние..Смеем се,веселим се..реално няма нищо в душата ни..но пред света сме най-добрите и най-щастливите..каква красива измама...Но,кой,кого лъже е въпросът?
  • Това стихотворение е просто впечатляващо с дълбоката си идея за непрекъснатото ни желание да изпразваме живота си от смисъл и посока.
    Харесвам стихотворения като това, защото, когато го чета, мога да си кажа:"Това съм го изживяла", но повече ми се иска да съм го надраснала.
  • Невероятен стих!!! Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...