Прозрачната стая
Прозрачната стая
Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,елате да чакаме заедно края,и заедно всичко докрай да делим.
Всички живеем в Прозрачната стаяс отворени длани и голи души,но никой за другия нищо не знае -еднакво се лъжем с еднакви лъжи.
И нищо, че някой ни гледа и пише отново история с нашата кръв - в Прозрачната стая тъй леко се диша, тук никога няма последен и пръв.
Елате - погребали простите думи,ще можем да бъдем каквито решим,когато и колкото трябва - умни,прави - дори и когато грешим.
Елате при нас, и в нашите ранище може и вие да сложите пръст;обречени, луди, зли, изиграни,ще си говорим за вяра и кръст.
Бог умира, когато влезе в устата на шутове с алчни очи, и като шутове нека се плезим, и нека срещу небето крещим.
... Малко трева, малко рокендрол,кръв по екрана пред мекия стол,широки усмивки, празни лица,надежди за вечност в замрели сърца.
© Александър All rights reserved.
Рядко се случва, но някой път като чета стихове и на мен ми се пише.. вдъхновяващо и вярно.
