22 нояб. 2008 г., 18:07

Прозрачната стая

1.2K 0 4




Прозрачната стая
Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,елате да чакаме заедно края,и заедно всичко докрай да делим.
Всички живеем в Прозрачната стаяс отворени длани и голи души,но никой за другия нищо не знае -еднакво се лъжем с еднакви лъжи.
     И нищо, че някой ни гледа и пише     отново история с нашата кръв -     в Прозрачната стая тъй леко се диша,     тук никога няма последен и пръв.
Елате - погребали простите думи,ще можем да бъдем каквито решим,когато и колкото трябва - умни,прави - дори и когато грешим.
Елате при нас, и в нашите ранище може и вие да сложите пръст;обречени, луди, зли, изиграни,ще си говорим за вяра и кръст.
      Бог умира, когато влезе      в устата на шутове с алчни очи,      и като шутове нека се плезим,      и нека срещу небето крещим.
... Малко трева, малко рокендрол,кръв по екрана пред мекия стол,широки усмивки, празни лица,надежди за вечност в замрели сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва стихът, като го чета и на мен ми се дописа поезия Рядко се случва, но някой път като чета стихове и на мен ми се пише.. вдъхновяващо и вярно.
  • Страхотно е!По много интересен начин описваш същността на човека и природата му!Винаги сме с маски!Никога не сме искренни..другите са виновни,но не и ние..Смеем се,веселим се..реално няма нищо в душата ни..но пред света сме най-добрите и най-щастливите..каква красива измама...Но,кой,кого лъже е въпросът?
  • Това стихотворение е просто впечатляващо с дълбоката си идея за непрекъснатото ни желание да изпразваме живота си от смисъл и посока.
    Харесвам стихотворения като това, защото, когато го чета, мога да си кажа:"Това съм го изживяла", но повече ми се иска да съм го надраснала.
  • Невероятен стих!!! Поздравления!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...