15 sept 2011, 10:35

прозрачно

  Poesía » Otra
843 0 6

Чувам как маршируват секундите,

чувам всяка стаена подвижност,

утаена на времето в блатото,

чувам днешни раздели до виждане,

чувам бъдещи утрешни бягства,

чувам сутрешно бързо сбогуване

след убитата нежност на място,

чувам краткия звук от целуване

и една празнота как прораства

като бурен сред тъжни кокичета,

чувам думи, които надраскват

непрошепнато още "обичам те".

Чувам даже отвъд световете

как крещят тишината зениците.

Чувам как се разперват крилете.

Но небето е само за птиците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...