hristam (Христина Мачикян)
531 928
Sep 15, 2011, 10:35 AM

прозрачно 

  Poetry » Other
666 0 6

Чувам как маршируват секундите,

чувам всяка стаена подвижност,

утаена на времето в блатото,

чувам днешни раздели до виждане,

чувам бъдещи утрешни бягства,

чувам сутрешно бързо сбогуване

след убитата нежност на място,

чувам краткия звук от целуване

и една празнота как прораства

като бурен сред тъжни кокичета,

чувам думи, които надраскват

непрошепнато още "обичам те".

Чувам даже отвъд световете

как крещят тишината зениците.

Чувам как се разперват крилете.

Но небето е само за птиците.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??