прозрачно
Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства,
чувам сутрешно бързо сбогуване
след убитата нежност на място,
чувам краткия звук от целуване
и една празнота как прораства
като бурен сред тъжни кокичета,
чувам думи, които надраскват
непрошепнато още "обичам те".
Чувам даже отвъд световете
как крещят тишината зениците.
Чувам как се разперват крилете.
Но небето е само за птиците.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
