Прозрачно
Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства,
чувам сутрешно бързо сбогуване
след убитата нежност на място,
чувам краткия звук от целуване
и една празнота как прораства
като бурен сред тъжни кокичета,
чувам думи, които надраскват
непрошепнато още "обичам те".
Чувам даже отвъд световете
как крещят тишината зениците.
Чувам как се разперват крилете.
И под сянката раждат се птици.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
