hristam (Христина Мачикян)
532 928
19 feb 2014, 12:02

Прозрачно 

  Poesía
531 0 7

Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства,
чувам сутрешно бързо сбогуване
след убитата нежност на място,
чувам краткия звук от целуване
и една празнота как прораства
като бурен сред тъжни кокичета,
чувам думи, които надраскват
непрошепнато още "обичам те".
Чувам даже отвъд световете
как крещят тишината зениците.
Чувам как се разперват крилете.
И под сянката раждат се птици.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??