hristam (Христина Мачикян)
532 928
19.02.2014 г., 12:02 ч.

Прозрачно 

  Поезия
525 0 7

Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства,
чувам сутрешно бързо сбогуване
след убитата нежност на място,
чувам краткия звук от целуване
и една празнота как прораства
като бурен сред тъжни кокичета,
чувам думи, които надраскват
непрошепнато още "обичам те".
Чувам даже отвъд световете
как крещят тишината зениците.
Чувам как се разперват крилете.
И под сянката раждат се птици.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??