1 abr 2006, 15:42

Прозрачност

  Poesía
1.4K 0 1

Гласува ми доверие,
и аз какво,
от черното направих синьо,
но не, защото исках
да ти сторя зло -
просто в синьото прозрачност има.

А тя ми трябва за да виждам как,
нежността в ръцете ти
расте и възмъжава.
И зная, ще те доведе при мен,
само крачка още ти остава.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А тя ми трябва за да виждам как
    нежността в ръцете ти
    расте и възмъжава"
    Само дето липсжат някои препинателни знаци, но >>> 6!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...