3 nov 2005, 21:25

Прозрение

  Poesía
1K 0 0

Болка, болка, всички хора изпитват
болка. Мине ли болката следва радостта,
мине ли радостта следва болката.

Животът е като безспирна люлка.
Отидеш ли напред се смееш,
върнеш ли се назад ще плачеш.

Болка, болка, всички хора изпитват
болка. Мине ли болката следва радостта,
мине ли радостта следва болката.

Стълбички, стълбички! Качваш се ти.
Отидеш ли нагоре се смееш, върнеш
ли се надолу плачеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...