3.11.2005 г., 21:25

Прозрение

1K 0 0

Болка, болка, всички хора изпитват
болка. Мине ли болката следва радостта,
мине ли радостта следва болката.

Животът е като безспирна люлка.
Отидеш ли напред се смееш,
върнеш ли се назад ще плачеш.

Болка, болка, всички хора изпитват
болка. Мине ли болката следва радостта,
мине ли радостта следва болката.

Стълбички, стълбички! Качваш се ти.
Отидеш ли нагоре се смееш, върнеш
ли се надолу плачеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...