Прозрение

Poetry

1K 0 0

Болка, болка, всички хора изпитват
болка. Мине ли болката следва радостта,
мине ли радостта следва болката.

Животът е като безспирна люлка.
Отидеш ли напред се смееш,
върнеш ли се назад ще плачеш.

Болка, болка, всички хора изпитват
болка. Мине ли болката следва радостта,
мине ли радостта следва болката.

Стълбички, стълбички! Качваш се ти.
Отидеш ли нагоре се смееш, върнеш
ли се надолу плачеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0