2 may 2010, 20:51

Прозрение

  Poesía
985 0 0

Прозрение

 

Помиш ли прекрасните дни,

в които с теб щастливи сме били?

Помниш ли дългите часове,

които прекарахме със тебе?

Помниш ли минутите,

в които безспир повтаряше ,,обичам те’’?
А сега какво казваш на нея,

как докосваш и целуваш я?

По-щастлив ли си със нея?

Какво повече ти дава тя?

Знаеш ли сега с кого прекарвам всяка минута -

със вечно чакащата самота.

Проливам сълзи и се питам ,,Защо’’,

а самотата ми отговаря: ,,Така е било писано’’.

Да вярвам ли на това?

Да вярвам ли във любовта?

Не знам...

но научих нещо...

Винаги, когато се чувстваш сам,

всъщност не си, има някой там.

А именно самотата,

тя винаги е зад  вратата.

Чака теб и само ти решаваш дали да отвориш,

дали да си със нея, или да я изоставиш.

Тя никога няма да те напусне

и винаги ще бъде до тебе.

Заедно с теб ще пролива сълзи

и ще се моли за по-щастливи дни.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...