Прозрение

Помиш ли прекрасните дни,

в които с теб щастливи сме били?

Помниш ли дългите часове,

които прекарахме със тебе?

Помниш ли минутите,

в които безспир повтаряше ,,обичам те’’?
А сега какво казваш на нея,

как докосваш и целуваш я?

По-щастлив ли си със нея?

Какво повече ти дава тя?

Знаеш ли сега с кого прекарвам всяка минута -

със вечно чакащата самота.

Проливам сълзи и се питам ,,Защо’’,

а самотата ми отговаря: ,,Така е било писано’’.

Да вярвам ли на това?

Да вярвам ли във любовта?

Не знам...

но научих нещо...

Винаги, когато се чувстваш сам,

всъщност не си, има някой там.

А именно самотата,

тя винаги е зад  вратата.

Чака теб и само ти решаваш дали да отвориш,

дали да си със нея, или да я изоставиш.

Тя никога няма да те напусне

и винаги ще бъде до тебе.

Заедно с теб ще пролива сълзи

и ще се моли за по-щастливи дни.