Прозрение
Нервиран от безкрайните проблеми,
от вечния недостиг на пари,
от дрязгите ни, май по всички теми,
от твоето мълчание дори,
затръшнах гневен входната врата
и тръгнах да поскитам из квартала.
Така. Безцелно. Просто яростта,
от всички грижи в мене накипяла,
да попремине. И така, в яда ми
роди се инфантилната идея
на бар да се замъкна и с мадами
и водка с лед гнева си да разсея.
Замъкнах се. И пих. Дори свалих
две страшни мацки – станахме комбина.
Обаче уж с наслада водка пих
и мацки свалях, но не ми премина.
А просто под лъжичката ме жегна
прозрението всъщност, че е лудост,
щом с други мацки искам да си легна,
но само с тебе искам да се будя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
