23 abr 2007, 11:38

прозвище 

  Poesía
657 0 4
 

Мета с метлата на мъглите,

мета последните усмивки

от центъра на романтичното,

където думите са стихове.


Мета настъпени по грешка.

Мета на истините клетвата

(Щастливи са, които лесно

предали са се на безверие...)


По кръстовете им не кацат

дори и гарвани от филмите -

душите си държат под камък

от страх да не останат живи.


Мета трохи безмислен порив

от ръбовете на приятелството,

в едно с продадената болка

срещу постигане на блясък.


Мета мечтите и желанията...

(без тях човек едва ли страда)

Мета последните им пламъци -

във смет и пепел ги заравям.


Метач съм, никой не убивам

(с метлата от бодли и бурени).

С протекциите  на съдбата

получих прозвище „разумен".




© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??