22 feb 2011, 20:50

Пръстен

1.5K 0 35
                                                       На Галина Вълчева

"Жени и вино, вино и жени" -
не всеки избор неприлично лош е.
Но и животът гасне в съсипни:
да вдигнеш дом. А после - живи мощи.

А беше време, сочно като нар,
разляло кръв из вените ми сини.
И мисълта да стъпя пред олтар
проблясваше подобно гилотина.

E, аз не съм доспивал над слова.
Жени. Мавруд. И къс нетрезво минало.
Но тази, дето моя сън отвя,
прага на мойта къща не премина.

Тя ме целуна крадешком веднъж
и тръпно захароса мойте устни.
И сякаш ме провъзгласи за мъж,
когото след минута ще напусне.

И оттогава съм престъпно сам.
Жена си взех, деца да ми навъди,
да чопли мъката ми и да знам,
че би могло по иначе да бъде:

И в мрак, по-чер от шипков мармалад,
връз миглите да капе захар гъста,
додето търкули луната лят
от дъх горещ... венчален златен пръстен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каквото и да кажа, малко ще е! Каквото и да напиша, слабо ще е. А и хората преди мен вече са ме изпреварили. Нямам думи! След стиховете ти остава тишина, наситена с емоции...И някоя сълза, понякога, от вълнение.
  • Много копнежно ,много...!
  • Перфектно!
  • Нямаш равен просто....благодаря за насладата от поезията ти, Ив! Истински вулкан от емоции си!!
  • Ух че хубаво! Изваял си го, Бароне. Благодаря ти за удоволствието и честит да си!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...