Пръстен
На Галина Вълчева
"Жени и вино, вино и жени" -
не всеки избор неприлично лош е.
Но и животът гасне в съсипни:
да вдигнеш дом. А после - живи мощи.
А беше време, сочно като нар,
разляло кръв из вените ми сини.
И мисълта да стъпя пред олтар
проблясваше подобно гилотина.
E, аз не съм доспивал над слова.
Жени. Мавруд. И къс нетрезво минало.
Но тази, дето моя сън отвя,
прага на мойта къща не премина.
Тя ме целуна крадешком веднъж
и тръпно захароса мойте устни.
И сякаш ме провъзгласи за мъж,
когото след минута ще напусне.
И оттогава съм престъпно сам.
Жена си взех, деца да ми навъди,
да чопли мъката ми и да знам,
че би могло по иначе да бъде:
И в мрак, по-чер от шипков мармалад,
връз миглите да капе захар гъста,
додето търкули луната лят
от дъх горещ... венчален златен пръстен...
"Жени и вино, вино и жени" -
не всеки избор неприлично лош е.
Но и животът гасне в съсипни:
да вдигнеш дом. А после - живи мощи.
А беше време, сочно като нар,
разляло кръв из вените ми сини.
И мисълта да стъпя пред олтар
проблясваше подобно гилотина.
E, аз не съм доспивал над слова.
Жени. Мавруд. И къс нетрезво минало.
Но тази, дето моя сън отвя,
прага на мойта къща не премина.
Тя ме целуна крадешком веднъж
и тръпно захароса мойте устни.
И сякаш ме провъзгласи за мъж,
когото след минута ще напусне.
И оттогава съм престъпно сам.
Жена си взех, деца да ми навъди,
да чопли мъката ми и да знам,
че би могло по иначе да бъде:
И в мрак, по-чер от шипков мармалад,
връз миглите да капе захар гъста,
додето търкули луната лят
от дъх горещ... венчален златен пръстен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
