Каквото и да кажа, малко ще е! Каквото и да напиша, слабо ще е. А и хората преди мен вече са ме изпреварили. Нямам думи! След стиховете ти остава тишина, наситена с емоции...И някоя сълза, понякога, от вълнение.
"Но тази, дето моя сън отвя,
прага на мойта къща не премина.
Тя ме целуна крадешком веднъж
и оттогава съм престъпно сам."
.............................................
Много силен и докосващ сърцето стих!
ПОЗДРАВИ!!!
Прочетох го и в другите сайтове, Ивайло, и тук се логнах специално, за да те поздравя отново.
Разтърсва душата ми това внушение за всепоглъщаща любов, която макар и недоизживяна докрай, е красиво споделена и получава ореол на святост...
Емоционално наситен изказ, затрогваща искреност, овладяна тъга и извисеност на чувствата - това са само част от достойнствата на този стих,
който докосва всичките ми сетива.
Пътувам веднъж с колата, на кръстовището деца, мият стъклото. Имах случайно, подавам хубави цигари, да се разплатя. Цигането пали, глади се по корема и казва: - Козунак, бате, козунак!
Трябвало да каже: мармалад.
Мармалад))))))))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.