Сложи ми пръстен от платина.
Свали го от небето, от Луната.
Магия направи ми да не скина
връзките на обичта ни свята.
Легло от облаците ми изваляй.
Любовното гнездо е обично и меко,
очите си от пръстена не сваляй,
у мен се влей на пресекулки леко.
Залей ме с лавата на любовта.
Когато Богът на Вселената се люби,
очакват се неземни чудеса.
Посред зима природата се буди.
Вулканите изригват по Света.
Разлистват се гори, цъфтят цветя.
Когато властен медиум се люби
и медиумът е жена, се ражда красота.
Светът от вечната любов не губи.
Сложи ми пръстен от платина,
той символ е на вечната любов.
Познат ни е от хиляди години
с блясък истински и лунен зов.
09.01.2011г.
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados