На човека сам ръката си подаваш
и като куче злобно той ти я приема,
ръмжи и стиска зъби - ти пък му помагаш,
ръка не е, а кокал е за него.
С неблагодарникът от кръв една сте изтъкани,
но кучешкото там дълбоко в себе си той крие,
ще те остави да лежиш и ближеш рани
нахапан - дорде плътта ти не изгние.
Но гнойният плазмодий до тук не спира,
той идва да се гаври над трупа ти,
главата ти да рита, месата да раздира
да плюе храчки черни над труда ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse