На човека сам ръката си подаваш
и като куче злобно той ти я приема,
ръмжи и стиска зъби - ти пък му помагаш,
ръка не е, а кокал е за него.

С неблагодарникът от кръв една сте изтъкани,
но кучешкото там дълбоко в себе си той крие,
ще те остави да лежиш и ближеш рани
нахапан - дорде плътта ти не изгние.

Но гнойният плазмодий до тук не спира,
той идва да се гаври над трупа ти,
главата ти да рита, месата да раздира
да плюе храчки черни над труда ти.

Достоен син на своят си кирлив народ
над него няма господ, няма и да има,
защото българинът смята се за бог -
  за кокали, ръцете ни подадени ще взима.