12 ago 2007, 16:46

Психоложка

  Poesía
731 0 2

                       С децата често ти работиш,
                       благородно и хуманно е.
                       Разливаш с пръсти добротата си 
                       и правиш ги щастливи, здрави.
                       
                       Интересна туй професия е,
                       наука за човешката душа и мозък,
                       че те са малки, имат те проблеми,
                       но ти ще им ги разрешиш с излъчването си,
                       така че един ден всичко те да могат.

                        Децата са като цветята,
                        полееш ли ги и погалиш ли ги,
                       обърнеш ли ти сам внимание повече,
                        един ден добър плод те ще дадат,
                        ще сбъднат на родителите си мечтата.

                       Че лош човек е този, който е забравил детството,
                        в децата трябва да се инвестира, те са бъдещето,
                        без огледи на средствата.

                        Децата чувстват кой добър е с тях,
                         при него те отиват, не без причина,
                         и заобикват го завинаги,
                        в душите им той живее, няма как да мине.
     
                        Разливай с пръсти добротата си,
                        тъй че в умовете и сърцата им да влезе.
                        С умението на психолог,
                         излекувай ти речта, душите, умовете им.

                          
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© БОРИС РАШЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е,тъй като това е и моята профисия,аз ти благодаря от името на всички колеги!
    Не само деца,всички усещаме кой е добър,съвсем инстнинктивно!
    Същото го усещам и в теб!
    Поздрав и добре дошъл!
  • би станало добре като есе.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...