Птица

4 abr 2012, 11:36

Poesía » Del paisaje

463 0 1

Не допускаш колко е красиво

над теб лазурното небе,

затова с очите си допри го

и помечтай си за криле.

Облаците необятно бели

са дом на слънчеви лъчи,

в синьото небе поспрели

над смарагдови треви.

Живота аз си подминавах,

не успях да му се насладя,

а сега единствено остава

сам-самичка да умра -

една птица пъстрокрила,

летяла в чистия простор,

без дъжд приятелски умира

под едно изсъхнало листо.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.