Птица
704
0
1
Не допускаш колко е красиво
над теб лазурното небе,
затова с очите си допри го
и помечтай си за криле.
Облаците необятно бели
са дом на слънчеви лъчи,
в синьото небе поспрели
над смарагдови треви.
Живота аз си подминавах,
не успях да му се насладя,
а сега единствено остава
сам-самичка да умра -
една птица пъстрокрила,
летяла в чистия простор,
без дъжд приятелски умира
под едно изсъхнало листо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Маринова Всички права запазени
