Apr 4, 2012, 11:36 AM

Птица 

  Poetry » Landscape
511 0 1

Не допускаш колко е красиво

над теб лазурното небе, 

затова с очите си допри го

и помечтай си за криле.

 

Облаците необятно бели

са дом на слънчеви лъчи, 

в синьото небе поспрели

над смарагдови треви.

 

Живота аз си подминавах, 

не успях да му се насладя, 

а сега единствено остава

сам-самичка да умра - 

 

една птица пъстрокрила, 

летяла в чистия простор, 

без дъжд приятелски умира

под едно изсъхнало листо.

© Алекс Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??