AJIEKC (Алекс Маринова) AJIEKC (Алекс Маринова)
1 20
Apr 4, 2012, 11:36 AM

Птица

706 0 1

Не допускаш колко е красиво

над теб лазурното небе, 

затова с очите си допри го

и помечтай си за криле.

 

Облаците необятно бели

са дом на слънчеви лъчи, 

в синьото небе поспрели

над смарагдови треви.

 

Живота аз си подминавах, 

не успях да му се насладя, 

а сега единствено остава

сам-самичка да умра - 

 

една птица пъстрокрила, 

летяла в чистия простор, 

без дъжд приятелски умира

под едно изсъхнало листо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0