24 jun 2010, 15:28

Птица 

  Poesía » Filosófica
610 0 7

ПТИЦА

 

Като лебед върху водно огледало

самотно  плува моята душа

край нея вече времето е спряло

прибрало е ранените крила

 

и водни лилии са мислите смутени

разцъфнали са нежно вътре в мен

в небето сякаш в облаци вглъбени

въртят се чувства – хванати във плен

 

като хартиен жерав кацна самотата

перата и превърнаха се в цвят

вълни от водни кръгове в душата

разбиха се в един изгубен свят

 

и мислите и чувствата във ято

се връщат неизменно все на юг

запомнили са времето когато

били са там, но не сами... а с друг

 

24.06.2010

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??