Jun 24, 2010, 3:28 PM

Птица 

  Poetry » Phylosophy
609 0 7

ПТИЦА

 

Като лебед върху водно огледало

самотно  плува моята душа

край нея вече времето е спряло

прибрало е ранените крила

 

и водни лилии са мислите смутени

разцъфнали са нежно вътре в мен

в небето сякаш в облаци вглъбени

въртят се чувства – хванати във плен

 

като хартиен жерав кацна самотата

перата и превърнаха се в цвят

вълни от водни кръгове в душата

разбиха се в един изгубен свят

 

и мислите и чувствата във ято

се връщат неизменно все на юг

запомнили са времето когато

били са там, но не сами... а с друг

 

24.06.2010

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??