16 oct 2011, 23:38

Птицата - Фантазия

1K 0 3

Пожелай си цялата Вселена,

поискай звездите да блестят само за теб,

поръчай на Водата да ти довлече копнеж,

от огъня си вземи изпепеляващи мигове,

погледни Луната, за да видиш тишината,

целуни Земята, защото със сладост е богата тя,

помахай на Вятъра - страст да ти довее,

от Скалите си вземи опора,

а Орлите сами смелост ще ти дадат,

открадни си ухание от жълта роза,

а от слънчогледи – грейнали очи.

И много важно е - помни! Слънцето помоли!

Да ти изплете от лъчи - Криле

и със Светлина да те облече!!!

После си купи всичко останало...

И така озарен и пременен – за път се приготви!

Аз съм някъде във Вселената.

Къде съм?! - Ти знаеш много добре.

Чакам  Птицата - Фантазия,

при мен да долети, изпълнена с мечти,

с радост в сърцето си да я приютя,

със семена – животворни да я нагостя,

с целувка златна да я позлатя

и Любов - светлинна да ù подаря.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...