16.10.2011 г., 23:38

Птицата - Фантазия

1K 0 3

Пожелай си цялата Вселена,

поискай звездите да блестят само за теб,

поръчай на Водата да ти довлече копнеж,

от огъня си вземи изпепеляващи мигове,

погледни Луната, за да видиш тишината,

целуни Земята, защото със сладост е богата тя,

помахай на Вятъра - страст да ти довее,

от Скалите си вземи опора,

а Орлите сами смелост ще ти дадат,

открадни си ухание от жълта роза,

а от слънчогледи – грейнали очи.

И много важно е - помни! Слънцето помоли!

Да ти изплете от лъчи - Криле

и със Светлина да те облече!!!

После си купи всичко останало...

И така озарен и пременен – за път се приготви!

Аз съм някъде във Вселената.

Къде съм?! - Ти знаеш много добре.

Чакам  Птицата - Фантазия,

при мен да долети, изпълнена с мечти,

с радост в сърцето си да я приютя,

със семена – животворни да я нагостя,

с целувка златна да я позлатя

и Любов - светлинна да ù подаря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...