Oct 16, 2011, 11:38 PM

Птицата - Фантазия

  Poetry » Love
1K 0 3

Пожелай си цялата Вселена,

поискай звездите да блестят само за теб,

поръчай на Водата да ти довлече копнеж,

от огъня си вземи изпепеляващи мигове,

погледни Луната, за да видиш тишината,

целуни Земята, защото със сладост е богата тя,

помахай на Вятъра - страст да ти довее,

от Скалите си вземи опора,

а Орлите сами смелост ще ти дадат,

открадни си ухание от жълта роза,

а от слънчогледи – грейнали очи.

И много важно е - помни! Слънцето помоли!

Да ти изплете от лъчи - Криле

и със Светлина да те облече!!!

После си купи всичко останало...

И така озарен и пременен – за път се приготви!

Аз съм някъде във Вселената.

Къде съм?! - Ти знаеш много добре.

Чакам  Птицата - Фантазия,

при мен да долети, изпълнена с мечти,

с радост в сърцето си да я приютя,

със семена – животворни да я нагостя,

с целувка златна да я позлатя

и Любов - светлинна да ù подаря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...