ПТИЦАТА С ИЗТРЪГНАТ ЕЗИК
Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма.
Обичам те до крайност, до полуда!
Навярно от скръбта ще онемея.
Но може някога да стане чудо –
да дойда и в съня ти да попея,
да ти разкажа как животът мина –
от бряг на бряг и все под чужда стряха,
в прелитане край срутени комини. ...