23 ago 2007, 15:54

Птича любов

  Poesía
987 0 22
В пухена одежда небето се облече.Слънцето сърдито роклята съблече.Причерня! Засвятка! Буря се надигна.Като вик предсмъртен есента пристигна!

В клоните смълчани сгушените птицисвета преоткриват в своите зеници.Има ли нагоре път сред светлината?Зад облака ли черен скрита е дъгата?

Под перата крият есенните чувства,в човчици събират слънце за закуска!В любовта си птича лятото си криятс птичата им песен клоните се вият!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ани, не винаги есента пристига с предсмъртен вик, зависи кой как я УСЕЩА! Желая ти топла и плодотворна есен!
  • Благодаря на всички за чуруликането!
  • Прекрасен стих чак ми се дощя да съм една от тези птички
  • Дано винаги има път нагоре. Много хубав стих!
  • Много нежна е тази птича любов!
    Извива се, като птичи полет стиха ти Ани, и звъни!
    Прекрасен стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...