Aug 23, 2007, 3:54 PM

Птича любов

  Poetry
986 0 22
В пухена одежда небето се облече.Слънцето сърдито роклята съблече.Причерня! Засвятка! Буря се надигна.Като вик предсмъртен есента пристигна!

В клоните смълчани сгушените птицисвета преоткриват в своите зеници.Има ли нагоре път сред светлината?Зад облака ли черен скрита е дъгата?

Под перата крият есенните чувства,в човчици събират слънце за закуска!В любовта си птича лятото си криятс птичата им песен клоните се вият!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ани, не винаги есента пристига с предсмъртен вик, зависи кой как я УСЕЩА! Желая ти топла и плодотворна есен!
  • Благодаря на всички за чуруликането!
  • Прекрасен стих чак ми се дощя да съм една от тези птички
  • Дано винаги има път нагоре. Много хубав стих!
  • Много нежна е тази птича любов!
    Извива се, като птичи полет стиха ти Ани, и звъни!
    Прекрасен стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...