23.08.2007 г., 15:54

Птича любов

985 0 22
В пухена одежда небето се облече.Слънцето сърдито роклята съблече.Причерня! Засвятка! Буря се надигна.Като вик предсмъртен есента пристигна!

В клоните смълчани сгушените птицисвета преоткриват в своите зеници.Има ли нагоре път сред светлината?Зад облака ли черен скрита е дъгата?

Под перата крият есенните чувства,в човчици събират слънце за закуска!В любовта си птича лятото си криятс птичата им песен клоните се вият!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, не винаги есента пристига с предсмъртен вик, зависи кой как я УСЕЩА! Желая ти топла и плодотворна есен!
  • Благодаря на всички за чуруликането!
  • Прекрасен стих чак ми се дощя да съм една от тези птички
  • Дано винаги има път нагоре. Много хубав стих!
  • Много нежна е тази птича любов!
    Извива се, като птичи полет стиха ти Ани, и звъни!
    Прекрасен стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...