12 oct 2011, 14:50  

Птичето 

  Poesía
843 0 21

 

 

Не валят от небето над мене бонбони, човече.
Вероятно, е късно - не им е сезон.
Но сърцето ми - птиче сакато, притихна и вече
не мечтае за рицаря с белия кон.

То е малко и глупаво пиле, обаче му вярвам.
Гледам - топли се в тебе и роши перца.
За какво му са шепа фондани, когато те мяркам
да го храниш спокойно троха по троха?

Не валят от небето, когато се смееш, сладкиши.
Онзи дъжд от бонбони. - така не валя.
Но и времето даже, пред теб, умилено въздиша -
носиш птица в сърцето и птиче в ръка.

Радост Даскалова

 

 

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??