Птичето
978
0
21
Не валят от небето над мене бонбони, човече.
Вероятно, е късно - не им е сезон.
Но сърцето ми - птиче сакато, притихна и вече
не мечтае за рицаря с белия кон.
То е малко и глупаво пиле, обаче му вярвам.
Гледам - топли се в тебе и роши перца.
За какво му са шепа фондани, когато те мяркам
да го храниш спокойно троха по троха?
Не валят от небето, когато се смееш, сладкиши.
Онзи дъжд от бонбони. - така не валя.
Но и времето даже, пред теб, умилено въздиша -
носиш птица в сърцето и птиче в ръка.
Радост Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
