23 mar 2016, 21:19

Птичи нрави

  Poesía » Otra
465 0 2

И бухалите

в клоните не спяха,

когато в залеза нощта се стЪмни.

Но във една-

дори прогнила, стряха

гугутки плахи чакаха да съмне.

 

Те- първите,

нощта във ден превръщат...

Това за тях е за живот борбата.

А вторите

в съня си пак се връщат,

за да посрещнат сутрин свободата.

 

Не са ли и

човешките ни нрави

досущ със птичите да са ни равни?

Че през деня

сме здрави и сме прави...

От "бухалите" вече пък- безправни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...