3 ago 2016, 9:58  

Птици 

  Poesía
321 1 7

 

 

 

Онзи прозорец - там

и тази нощ остана да свети

като спасителен фар,

някому разтъмняващ небето ...

 

Зад него той е приведен

над бели като гълъби листи

и в порив свой сетен

създава птици от мисли ...

 

Приглажда им топло крилата

и ги пуска навън устремени ...

Измамно! Те блъскат в стъклата

и се връщат - изнурени, покрусени ...

 

Казват - дума дупка не прави,

да!, дори и през прозрачно стъкло.

Той знае! И прозореца широко отваря -

такива птици не умират в гнездо ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??