Птици
Онзи прозорец - там
и тази нощ остана да свети
като спасителен фар,
някому разтъмняващ небето ...
Зад него той е приведен
над бели като гълъби листи
и в порив свой сетен
създава птици от мисли ...
Приглажда им топло крилата
и ги пуска навън устремени ...
Измамно! Те блъскат в стъклата
и се връщат - изнурени, покрусени ...
Казват - дума дупка не прави,
да!, дори и през прозрачно стъкло.
Той знае! И прозореца широко отваря -
такива птици не умират в гнездо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
