3.08.2016 г., 9:58 ч.  

Птици 

  Поезия
314 1 7

 

 

 

Онзи прозорец - там

и тази нощ остана да свети

като спасителен фар,

някому разтъмняващ небето ...

 

Зад него той е приведен

над бели като гълъби листи

и в порив свой сетен

създава птици от мисли ...

 

Приглажда им топло крилата

и ги пуска навън устремени ...

Измамно! Те блъскат в стъклата

и се връщат - изнурени, покрусени ...

 

Казват - дума дупка не прави,

да!, дори и през прозрачно стъкло.

Той знае! И прозореца широко отваря -

такива птици не умират в гнездо ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??