Онзи прозорец - там
и тази нощ остана да свети
като спасителен фар,
някому разтъмняващ небето ...
Зад него той е приведен
над бели като гълъби листи
и в порив свой сетен
създава птици от мисли ...
Приглажда им топло крилата
и ги пуска навън устремени ...
Измамно! Те блъскат в стъклата
и се връщат - изнурени, покрусени ... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up