Aug 3, 2016, 9:58 AM  

Птици

  Poetry
468 1 7

 

 

 

Онзи прозорец - там

и тази нощ остана да свети

като спасителен фар,

някому разтъмняващ небето ...

 

Зад него той е приведен

над бели като гълъби листи

и в порив свой сетен

създава птици от мисли ...

 

Приглажда им топло крилата

и ги пуска навън устремени ...

Измамно! Те блъскат в стъклата

и се връщат - изнурени, покрусени ...

 

Казват - дума дупка не прави,

да!, дори и през прозрачно стъкло.

Той знае! И прозореца широко отваря -

такива птици не умират в гнездо ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...