7 oct 2006, 20:53

Птици 

  Poesía
761 0 7
Никога не ме забравяй,
макар че птица съм за теб
от ятото на твоята случайност
и не помниш името ми днес.

Никога не позволявай
сърцето ти виновно да мълчи,
когато птицата ранена падне
от твоите ръце, безсилна да лети.

И ако друга безрасъдно кацне
на раменете ти, преляла от Любов,
лишавайки се от лазура необятен,
привлечена от твоя зов,

никога недей й обещавай
безкрайни сини небеса.
Птиците, приятелю нехаен,
притежават тези небеса.

© Десислава Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??