Птици
Никога не ме забравяй,
макар че птица съм за теб
от ятото на твоята случайност
и не помниш името ми днес.
Никога не позволявай
сърцето ти виновно да мълчи,
когато птицата ранена падне
от твоите ръце, безсилна да лети.
И ако друга безрасъдно кацне
на раменете ти, преляла от Любов,
лишавайки се от лазура необятен,
привлечена от твоя зов,
никога недей й обещавай
безкрайни сини небеса.
Птиците, приятелю нехаен,
притежават тези небеса.
макар че птица съм за теб
от ятото на твоята случайност
и не помниш името ми днес.
Никога не позволявай
сърцето ти виновно да мълчи,
когато птицата ранена падне
от твоите ръце, безсилна да лети.
И ако друга безрасъдно кацне
на раменете ти, преляла от Любов,
лишавайки се от лазура необятен,
привлечена от твоя зов,
никога недей й обещавай
безкрайни сини небеса.
Птиците, приятелю нехаен,
притежават тези небеса.
© Десислава Панчева All rights reserved.
