juspar (Десислава Панчева)
28 63
7.10.2006 г., 20:53 ч.

Птици 

  Поезия
763 0 7
Никога не ме забравяй,
макар че птица съм за теб
от ятото на твоята случайност
и не помниш името ми днес.

Никога не позволявай
сърцето ти виновно да мълчи,
когато птицата ранена падне
от твоите ръце, безсилна да лети.

И ако друга безрасъдно кацне
на раменете ти, преляла от Любов,
лишавайки се от лазура необятен,
привлечена от твоя зов,

никога недей й обещавай
безкрайни сини небеса.
Птиците, приятелю нехаен,
притежават тези небеса.

© Десислава Панчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??