koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
10 mar 2013, 10:06

Птици и гнезда 

  Poesía » Otra
468 0 5

Всеки ден е лист откъснат

от житейския роман.

Като пепел е разпръснат

по небесния таван.

 

Всяка нощ е черно було

над замръкнало лице.

И със свойто черно дуло

стреля в моето сърце.

 

Гръмнато, сърцето клето

се превръща във звезда.

Вечер грее тя в полето

и във птичите гнезда.

 

Мислите ми стават птици

и излитат все напук.

Литват те от голи жици,

но гнездата им са тук.

 

И се връщат те отново

пак във своите гнезда,

но на мястото си ново

във сърцето ми - звезда.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??