Птици и гнезда
Всеки ден е лист откъснат
от житейския роман.
Като пепел е разпръснат
по небесния таван.
Всяка нощ е черно було
над замръкнало лице.
И със свойто черно дуло
стреля в моето сърце.
Гръмнато, сърцето клето
се превръща във звезда.
Вечер грее тя в полето
и във птичите гнезда.
Мислите ми стават птици
и излитат все напук.
Литват те от голи жици,
но гнездата им са тук.
И се връщат те отново
пак във своите гнезда,
но на мястото си ново
във сърцето ми - звезда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
