10.03.2013 г., 10:06 ч.

Птици и гнезда 

  Поезия » Друга
453 0 5

Всеки ден е лист откъснат

от житейския роман.

Като пепел е разпръснат

по небесния таван.

 

Всяка нощ е черно було

над замръкнало лице.

И със свойто черно дуло

стреля в моето сърце.

 

Гръмнато, сърцето клето

се превръща във звезда.

Вечер грее тя в полето

и във птичите гнезда.

 

Мислите ми стават птици

и излитат все напук.

Литват те от голи жици,

но гнездата им са тук.

 

И се връщат те отново

пак във своите гнезда,

но на мястото си ново

във сърцето ми - звезда.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??